|
вгорчàвам, -аш, несв.; вгорчà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане горчиво. Пукнатата жлъчка вгорча месото. || Прен. Правя нещо да стане неприятно, непоносимо. Измамата живота му вгорчи. П. П. Славейков. □ Вгорчава ми устата — предизвиква горчиво усещане в устата ми.
|