гàлен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от галя. После дремнах на същия камък, гален от прохладата на планината. Вазов. 2. Като прил. — нежен, гальовен. И той притисна я на свойта млада гръд, / и думи галени потихом в мрачината / се заромониха. П. П. Славейков. Галено име. || Глезен, разглезен. Не зная какво, какво представляваше това галено момиченце, но то беше любимка на всички учители и учителки и те помогнаха още повече да се разглези. Елин Пелин. □ Галено дете — лице, оградено с особено внимание, предпочитано и привилегировано. Галено дете на съдбата.
|