г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
| где
гдето
|
гдето и дето нареч. 1. За определяне на мястото, на което се намира или се извършва нещо. Дето седне, дето стане / пуста майка ѝ захване. Яворов. Гдето и да бъда, все за дома си мисля. 2. Като местоим. — който, която, което, които. Ти ли си, гдето ходиш по селата да бунтуваш народа? Йовков. От тука някой да извика, дето е с по-гърлест глас, всеки ще чуе. Вазов. 3. Като съюз — а) Вместо, наместо. Дето ще шеташ на други, други на тебе да шетат. П. Р. Славейков. б) Защото, загдето, че. Те (турците) се радваха, че бащата и синът ще отплащат, гдето са дръзнали да се бунтуват против държавата. Величков. в) Че. Той се радваше, дето са му направили тая чест. Вазов. Майка му е толкова разумна, дето не може повече. Влайков. □ Гдето се казва (се вика, ще рече) (разг.) — както се казва (се вика, ще рече). Такъв вълк и като порасне, все самичък ходи и дето се казва, сам си върши работата. Йовков.
|