Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
гевгир
гевгирен
геврек
геврекчия
гега
гей
гейзер
гейм
гейша
гемиджийски
гемиджия
гемия
ген
генеалогичен
генеалогически
генеалогично
генеалогия
генезис
генен
генерал
генерален
генерализация
генерализирам
генерализиране
генералисимус
генералитет
генерално
генералски
генералщабен
генератор
генерация
генетика
генетичен
генетически
гениален
гениално
гениалност
гений
гениталии
гео
географ
географичен
географически
география
географка
географски
геодезия
геолог
геологичен
геологически
геология
геоложка
геоложки
геометричен
геометрически
геометрия
геотермален
геоцентричен
герак
геракиня
геран
геранило
герански
герб
гербов
гергеф
гергина
гергьовден
гергьовденски
гергьовденче
гергьовски
гергьовче
гердан
герен
герест
герман
германец
германизация
германизирам
германизиране
германизъм
германист
германка
германофил
германофилски
германофилство
германофоб
германофобски
германофобство
германски
героизъм
героика
героиня
героичен
героически
герой
геройски
геройство
гето
гетри
гешефт
гешефтар
гешефтарски
гешефтарство

генерàл м. (лат.). Звание на висш офицер, по-високо от полковник.

генерал-губернатор м. Върховен военноадминистративен управител на зависима област.|| Истор. Върховен административен управител на Източна Румелия. Той беше в черно сетре и на главата с черна шапка с червено дъно — формения калпак на генерал-губернатора на Източна Румелия. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.