|
глася̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Подготвям, тъкмя. Хъш! Революционер! Ти подклаждаш революция, ти гласиш убийство на Султана. Вазов. Ние гласим цялата лъка под Голямата чешма за овощна градина. А. Каралийчев. Когато гласяхме конете, научихме от двама стражари за присъствието къде Мусала на шайка разбойници. Вазов. || Обличам хубаво, гиздя. Гласят булката. || За музикален инструмент — настройвам. Гороломов гласеше китарата. Йовков. глася се страд.
глася̀2, само 3 л. ед., несв., непрех. Имам съдържание; означавам. Какво гласи съобщението?
|