Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
го
гоблен
говедар
говедарка
говедарник
говедарски
говедарство
говедарче
говедо
говедовъд
говедовъден
говедовъдски
говедовъдство
говедце
говеене
говежди
говея
говор
говорен
говорене
говорим
говорител
говорлив
говорливост
говоря
годе
годеж
годежар
годежарка
годежарски
годежен
годен
годеник
годеница
годенишки
година
годинак
годиначе
годинясам
годинясвам
годинясване
годишен
годишник
годишнина
годишно
годност
годя
годявам
годяване
годявка
гоен
гоене
гозба
гозбица
гол
голак
голгота
големеене
големец
големея
големея се
големина
големичък
големка
големкиня
големство
големя се
голеничък
голея
голина
голичък
голишав
голишар
голишарче
голо
голобрад
головрат
гологан
гологлав
голомеше
голосеменен
голословен
голословие
голословно
голота
голотия
голтак
голф
голям
гонг
гондола
гондолиер
гонене
гонение
гоненица
гонитба
гонител
гонче
гоня
гоня се
гора
горд
гордеене
горделив
горделивец
горделиво
гордея
гордиев
гордо
гордост
горе
горе-
горе-долу
горен
горене
гореспоменат
горест
горестен
горестно
горещ
горещене
горещина
горещник
горещо
горещя се
горивен
гориво
горила
горим
горист
горителен
горица
горичка
горкана
горкият
горко
горненец
горненка
горнило
горница
горнище
горнокраец
горняк
горнянин
горолом
гороломен
гороломник
гороломно
гороцвет
горски
горун
горунов
горча
горчив
горчивина
горчивка
горчиво
горчилак
горчилка
горчило
горчица
горък
горя
горянин
господ
господар
господарка
господарски
господарствам
господарство
господарувам
господаруване
господен
господин
господинчо
господски
господствам
господстване
господствен
господство
госпожа
госпожица
гост
гостен
гостенин
гостенка
гостилница
гостилничар
гостилничарка
гостилничарски
гостилничарство
гостилничен
гостна
гостолюбив
гостолюбие
гостоприемен
гостоприемно
гостоприемство
гостувам
гостуване
гостя
готварница
готварски
готварство
готвач
готвачка
готвен
готвене
готвя
готвя се
готи
готика
готически
готов
готован
готованец
готованка
готовански
готовност
готово
готски
гощавам
гощаване
гощавка
гоя
гоя се

горя̀1, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. горя̀л, -а, -о, мн. горèли, несв., непрех. 1. Обхванат съм от огън, подложен съм на действието на огън. Цял Сопот пламнал! Гори като цигарена книга. Вазов. По всичките улици къщи горяха. К. Христов. 2. Издавам пламък и горещина. Огънят гори равномерно и издава отстрани красиви пламъци. Влайков. || Издавам светлина, светя. Там гореше кандило или вощеница. Вазов. || Обр. На другия ден, когато се събудих, слънцето гореше сред небето и овчарите караха стадата към пладнищата. Елин Пелин. || Поет. Изглеждам като запален. Настане утро, гори небето. Яворов. Очите ѝ светеха от някакви странни хубави пламъци, които непрекъснато горяха. Елин Пелин. 3. Прен. Намирам се в трескаво състояние, имам температура. Мори го жад, цял в огън той гори. П. П. Славейков. Кучето беше уморено. Тялото му гореше. То дишаше тежко и се притискаше до господаря си. Елин Пелин. 4. Прен. Покривам се с червенина, руменея. Очите ѝ светеха от драгост, бузите ѝ горяха и червенееха. Влайков. Повея хладина и помилва като с копринена кърпа горящото му лице. Елин Пелин. 5. Прен. Обзет съм от някакво силно чувство; пламтя. Сега горя, сега се радвам / на всеки боен твой успех. Вапцаров. Въстаниците горяха от нетърпение да чуят гласа на първия български топ. Вазов. Горя от желание. □ Огън ми гори на главата (разг.) — имам големи грижи и неприятности.

горя̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Унищожавам нещо чрез огън; изгарям. Огън да го гори! Клетва. Делибашиите горят селата. 2. Употребявам нещо за гориво. Ние горим каменни въглища и дърва. 3. Употребявам нещо за осветление. По селата горят борина. Те горят много електричество. 4. Излагам на силен слънчев пек. Ходиш ли и ти на нива, / да гориш лице снежано? П. Р. Славейков. || За слънцето — обгарям. До гроба слънце те гори / и все ори, ори, ори. Яворов. 5. Прен. Измъчвам, тревожа. Мисълта, която го гореше по-рано, полека-лека го остави. Елин Пелин. Що ме мъчиш, що ме гориш, Яно, / девет годин, душо, за теб мислим. Нар. песен. Доста си, момне ле, / по свят ходила, света горила. П. П. Славейков. горя се възвр. и страд. □ Горя въглища — добивам дървени въглища. Баща му гореше въглища в балкана. А. Каралийчев. Горя вар — пека варовик, за да стане на вар. Започнаха под планината да горят вар. Влайков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.