Речник

горя̀¹, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. горя̀л, -а, -о, мн. горèли, несв., непрех. 1. Обхванат съм от огън, подложен съм на действието на огън. Цял Сопот пламнал! Гори като цигарена книга. Вазов. По всичките улици къщи горяха. К. Христов. 2. Издавам пламък и горещина. Огънят гори равномерно и издава отстрани красиви пламъци. Влайков. || Издавам светлина, светя. Там гореше кандило или вощеница. Вазов. || Обр. На другия ден, когато се събудих, слънцето гореше сред небето и овчарите караха стадата към пладнищата. Елин Пелин. || Поет. Изглеждам като запален. Настане утро, гори небето. Яворов. Очите ѝ светеха от някакви странни хубави пламъци, които непрекъснато горяха. Елин Пелин. 3. Прен. Намирам се в трескаво състояние, имам температура. Мори го жад, цял в огън той гори. П. П. Славейков. Кучето беше уморено. Тялото му гореше. То дишаше тежко и се притискаше до господаря си. Елин Пелин. 4. Прен. Покривам се с червенина, руменея. Очите ѝ светеха от драгост, бузите ѝ горяха и червенееха. Влайков. Повея хладина и помилва като с копринена кърпа горящото му лице. Елин Пелин. 5. Прен. Обзет съм от някакво силно чувство; пламтя. Сега горя, сега се радвам / на всеки боен твой успех. Вапцаров. Въстаниците горяха от нетърпение да чуят гласа на първия български топ. Вазов. Горя от желание. □ Огън ми гори на главата (разг.) — имам големи грижи и неприятности.

горя̀², -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Унищожавам нещо чрез огън; изгарям. Огън да го гори! Клетва. Делибашиите горят селата. 2. Употребявам нещо за гориво. Ние горим каменни въглища и дърва. 3. Употребявам нещо за осветление. По селата горят борина. Те горят много електричество. 4. Излагам на силен слънчев пек. Ходиш ли и ти на нива, / да гориш лице снежано? П. Р. Славейков. || За слънцето — обгарям. До гроба слънце те гори / и все ори, ори, ори. Яворов. 5. Прен. Измъчвам, тревожа. Мисълта, която го гореше по-рано, полека-лека го остави. Елин Пелин. Що ме мъчиш, що ме гориш, Яно, / девет годин, душо, за теб мислим. Нар. песен. Доста си, момне ле, / по свят ходила, света горила. П. П. Славейков. горя се възвр. и страд. □ Горя въглища — добивам дървени въглища. Баща му гореше въглища в балкана. А. Каралийчев. Горя вар — пека варовик, за да стане на вар. Започнаха под планината да горят вар. Влайков.