греблò, мн. -à, ср. 1. Дървено или желязно земеделско сечиво със зъбци, което служи за събиране на сено, разтрошаване на буци пръст и пр. 2. Дървена продълговата лопата, с която се кара лодка; весло. Той пусна греблата и лодката забави вървежа си. Вазов. 3. Техн. Част от жетварска машина. Припряно тракат жетварските машини, черните им гребла бързо се издигат и падат. Йовков.
|