гръмоглàсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който е с много силен глас; гръмовен, гръмовит. Скоро из улицата екна задружна гръмогласна песен. Вазов. Сред вихъра на бурно и гръмогласно „ура“ тренът се заклати тежко и потегли. Йовков.