Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
евакуационен
евакуация
евакуирам
евакуиране
евангелие
евангелист
евангелистка
евангелистки
евангелски
евентуален
евентуално
евентуалност
евзон
евзонски
евин
евклидов
евлюционно
евнух
еволюирам
еволюиране
еволюционен
еволюционизъм
еволюционист
еволюция
евразийски
евреин
еврейка
еврейски
еврейче
евристика
евристичен
евро
еврозона
европеец
европейка
европейски
евросистема
евтин
евтиния
евтино
евфемизъм
евфония

евàнгелие, мн. -я, ср. (гр.). 1. Част от новия завет в Библията, съставена от четири книги, която съдържа легендарни разкази за живота и учението на Исус Христос. 2. Всяка една от тия книги. 3. Прен. Книж. Съчинение, което съдържа основните положения на някое учение. □ Чета някому (конско) евангелие (разг., пренебр.) — карам се на някого.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.