|
èвтин, -а, -о, прил. (нгр.). 1. Който има ниска цена, който не струва много пари. Противоп. скъп. Когато гаврътнаха по няколко чаши от киселото евтино вино на Странджата, очите пламнаха. Вазов. Евтина работна ръка. Животът стана по-евтин. || Прен. Който не струва много усилия, много жертви. Евтина слава. 2. Прен. Пренебр. Който няма никаква стойност; незначителен, празен. Евтини ефекти. □ На триците скъп, на брашното евтин (послов.) — лице което скъпи малоценното, а пилее ценното.
|