егоцентрѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (лат.-гр.). Филос. 1. Краен субективен идеализъм, който признава като единствена реалност човешкото съзнание и отрича съществуването на обективната действителност. 2. Крайна форма на егоизма.