Речник

едѝн, еднà, еднò, мн. еднѝ, чл. едѝният, еднàта, еднòто, мн. еднѝте, вин. едногò, дат. едномỳ, числ. 1. Само ед. Число, цифра и количество 1. За да изкажем колко са предметите, ние си служим с числа. Имената на тия числа са: едно, две, три, четири, пет и т. н. Учебник по алгебра. Прицелих се в главата ѝ. Другарят даде команда: Едно, две, три. Елин Пелин. Един килограм захар. Една пета. С един камък зид не става. Послов. 2. Като прил. — а) Пръв в редица еднакви предмети. Каквото прави едната ръка, да не го знае другата. Едната девойка пее, а другата отпява. б) Поет. Единствен, сам. Българийо, за тебе те умряха, / една бе ти достойна зарад тях. Вазов. Една е у майка, на братя седмина, / Петкана девойка напета. П. П. Славейков. Оставили в кърви нещастна родина, / оставили в пламък и бащин си кът, / немили-недраги в далека чужбина, / един — в механата! — открит им е път. Яворов. Що драскаше той там, умислен, един? Вазов. в) Разг. Един и същ. Ние сме от едно село. От една майка деца. г) Разг. За подчертаване на положително или отрицателно отношение към определен предмет; такъв, изключителен, единствен. А и каква мома беше станала Райка, и какво беше чудо! Една стройна, па гиздава — да ѝ се не нагледаш! Влайков. Дойде жетва. Какво да жънем — вятъра. Едни тръни, една къклица. Кр. Григоров. 3. Като неопределено местоим. Някой, някакъв. Един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Вазов. Свинята влезнала веднъж в една градина, / да поразгледа уж цветята. Михайловски. || Само ед. ср. — при изречение, израз или субстантивирана част на речта. Бай Ганьо казва... едно „да си жив, благодарим“ и влиза в квартирата на Иречека. Ал. Константинов. Наша длъжност е, господин Македонски, да кажем барем едно добър час на юнаците. Вазов. 4. Като същ. — а) Отделна личност, отделен човек. Един за всички и всички за един. Един без друг не могат. б) При противопоставяне и съпоставяне едно нещо на друго. Но има човеци и човеци: един лош — друг добър. Вазов. Едно пее, друго плаче, трети тичат из коридора. Елин Пелин. Един гледа сватба, друг брадва. Послов. За едни майка, за други мащеха. Послов. в) С предлог от при отделяне на едно лице, предмет или група предмети от една еднородна среда. Единият от войниците беше Пантелей. Йовков. г) Само ед. ср. Разг. Нещо отделно, едно обстоятелство, предмет или мисъл и др. Майстор си ти, ама едно ти е лошото — май множко пиеш. Йовков. Едно му е на сърцето, а друго на езика. Послов. 5. Като нареч. едно — а) На първо място. Бай Ганьо не му ги дава, едно защото мускалите са вътре и може „да запраши нанякъде“ и друго, гледа го облечен добре, кой знае колко ще го оскубе. Ал. Константинов. б) Разг. Някак. Ненко го (карамфилчето) грабна бързо като нещо скъпоценно, па го загледа едно милно-милно. Влайков. □ Все едно (разг.) — а) Безразлично е, няма значение. Иване,... не е ли по-добре да идем горе при брястовете? — Все едно е. Елин Пелин. б) Все същото. Как тъй? А кой ти дава работа? Не е ли дружеството? Защото селото и дружеството — туй е все едно. Йовков. Всички до един — всички до последния. Всички като един — всички единодушно. Един господ знае (разг.) — никой не знае. Един вид — нещо като, нещо прилично на. Само ще ми позволите една бележка да ви направя... Един вид съвет. Вазов. Един-два, един-двама (разг.) — няколко, не много на брой. Дай ми един-два лева. Един ден (разг.) — а) Някога, след време. Един ден при трите бряста отиде и Геньо Хаджикостов. Караславов. Бай Марко се е годил за тоя Кралич, ама един ден горчиво ще му излезе. Вазов. б) Веднъж. Един ден го срещнаха на улицата. Един друг (разг.) — помежду си, взаимно. Един-единствен — само един. Един и същ — все същият. Един от друг (разг.) — при сравняване на повече от два предмета за градиране на качествата им; все по-. Едно от друго по-хубави. Един по един — един след друг, по отделно. Един през друг (разг.) — в безредие, в надпревара. Един път — веднъж. Мила родна картинка! Един път ли си радвала душата ми. Елин Пелин. Едно време (разг.) — някога си, преди много време, много отдавна. Имало едно време един дядо и една баба. Едно друго (разг.) — различни неща. Купих си едно друго. Едно на ръка (разг.) — напълно сигурно. На един дъх — наведнъж, без спиране, без почивка. На един ум са (разг., пренебр.) — за лица, които си приличат по необмислените си действия и постъпки. Нито един — никой. От един дол дренки (разг., пренебр.) — за лица с еднакви слабости и недостатъци. По едно време — в даден миг, в един определен миг. С единия крак съм в гроба (разг.) — близко съм до смъртта. С една дума — накратко