Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
езда
ездач
ездачка
езерен
езеро
език
езиков
езиковед
езиковедение
езиковедец
езиковедски
езиковен
езикознание
езикословен
езиче
езичен
езически
езичество
езичец
езичник
езичница
езуит
езуитски
езуитство
езуитщина

ездà, мн. няма, ж. (рус.). Пътуване или спортуване с кон. Разбираше от коне, от езда, фехтовка. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.