Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
ела
еластичен
еластично
еластичност
елда
елеватор
елегантен
елегантно
елегантност
елегичен
елегично
елегичност
елегия
елей
елек
електризация
електризирам
електризиране
електрик
електрика
електрификационен
електрификация
електрифицирам
електрифициране
електричен
електрически
електричество
електро
електрод
електродвигател
електродвигателен
електродинамика
електродобив
електродобивен
електроенергия
електрожен
електроженен
електроженист
електроизмервателен
електроинженер
електроинженерство
електроинсталация
електрокардиограма
електролиза
електролит
електролитен
електромагнетизъм
електромагнит
електромагнитен
електромер
електромотор
електрон
електронен
електропровод
електропроводен
електропроводимост
електропроводност
електропроизводителен
електропроизводствен
електропроизводство
електропромишлен
електропромишленост
електроразпределителен
електроскоп
електроснабдителен
електроснабдяване
електростанция
електротехник
електротехника
електротехнически
електротехничка
електрохимия
електроцентрала
елемент
елементарен
елементарно
елен
еленов
еленски
елече
елизия
еликсир
елиминаторен
елиминирам
елиминиране
елин
елинизирам
елинизирам се
елинизиране
елинизъм
елинист
елинистически
елински
елипса
елипсовиден
елиптичен
елит
елитен
елмаз
елмазен
елов
елха
елхов
елша
елшак

еластѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. (гр.). Който може да се разтяга или огъва и сам да идва в първоначалното си положение; разтеглив. Еластична материя. || Гъвкав. Тя има еластично тяло.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.