Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
емайл
емайлирам
емайлиран
емайлиране
емайлов
еманация
еманципация
еманципирам
еманципиране
ембарго
емблема
емболия
ембриология
ембрион
ембрионален
емвам
емвам се
емване
емении
емигрант
емигрантка
емигрантски
емигрантство
емиграционен
емиграция
емигрирам
емигриране
емир
емисар
емисионен
емисия
емна
емоционален
емоционално
емоционалност
емоция
емпиризъм
емпирик
емпиричен
емпирично
емулсия
емфие

еманàция ж. (лат.). 1. Физ. Само ед. Изпускане на лъчи от радиоактивни вещества. 2. Физ. Хим. Газообразен продукт, елемент радон, който се получава при разпадането на радиоактивни вещества.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.