|
èмвам, -аш, несв.; èмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. èмнат, св. Разг. 1. Прех. Бързо подхващам, поемам някого или нещо. Двамата като вълци го сдавиха, емнаха го на ръце и го смъкнаха по стълбата. Ал. Константинов. 2. Непрех. Отправям се, поемам. Беше (конят) на нощна паша в полето. Отвързал се и емнал на някъде. Ем. Коралов. 3. Прех. Прен. Невъздържано, с упреци се нахвърлям върху някого. Те така ще го емнат, ако направи това!
|