Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
епархийски
епархия
епигон
епигонски
епигонство
епиграма
епиграф
епиграфика
епиграфски
епидемичен
епидемически
епидемия
епидерма
епидермален
епидермис
епизод
епизодичен
епизодически
епизодично
епизодичност
епик
епика
епикуреец
епикурейски
епикурейство
епилепсия
епилептик
епилептичеи
епилептически
епилептичка
епилог
епинефрин
епископ
епископален
епископия
епископски
епископство
епистоларен
епитафия
епител
епителен
епитет
епитрахил
епитроп
епитропски
епицентър
епичен
епически
епичност
епоксиден
еполет
епопея
епос
епоха
епохален
епруветка

епигрàф1 м. 1. Спец. У древните гърци — надпис на надгробен паметник. 2. Литер. Кратък текст, поставен след надслова на някое произведение или част от него, свързан с основната му идея; мото.

епигрàф2 м. Специалист по разчитане надписи на стари паметници.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.