епикурèец, мн. -èйци, м. 1. Истор. Привърженик на учението на старогръцкия философ Епикур. 2. Човек, който се отдава на удоволствия, на чувствени наслади. Той обича да живее, епикуреец е и ползва се от развлеченията, които му дава обществото. Вазов.