Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
епархийски
епархия
епигон
епигонски
епигонство
епиграма
епиграф
епиграфика
епиграфски
епидемичен
епидемически
епидемия
епидерма
епидермален
епидермис
епизод
епизодичен
епизодически
епизодично
епизодичност
епик
епика
епикуреец
епикурейски
епикурейство
епилепсия
епилептик
епилептичеи
епилептически
епилептичка
епилог
епинефрин
епископ
епископален
епископия
епископски
епископство
епистоларен
епитафия
епител
епителен
епитет
епитрахил
епитроп
епитропски
епицентър
епичен
епически
епичност
епоксиден
еполет
епопея
епос
епоха
епохален
епруветка

епѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до епос; повествувателен, разказвателен. Епична поезия. Епично произведение. 2. Литер. Свойствен, присъщ на епоса. Епична широта. Епично темпо. 3. Прен. Достоен за възпяваме; славен, величав, геройски. Борбата е безмилостна, жестока. / Борбата, както казват, е епична. / Аз паднах. Друг ще ме смени и толкоз. / Какво тук значи някаква си личност! Вапцаров. Полъхва тая странна поезия, която иде от големите епични дела. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.