Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
епархийски
епархия
епигон
епигонски
епигонство
епиграма
епиграф
епиграфика
епиграфски
епидемичен
епидемически
епидемия
епидерма
епидермален
епидермис
епизод
епизодичен
епизодически
епизодично
епизодичност
епик
епика
епикуреец
епикурейски
епикурейство
епилепсия
епилептик
епилептичеи
епилептически
епилептичка
епилог
епинефрин
епископ
епископален
епископия
епископски
епископство
епистоларен
епитафия
епител
епителен
епитет
епитрахил
епитроп
епитропски
епицентър
епичен
епически
епичност
епоксиден
еполет
епопея
епос
епоха
епохален
епруветка

епòха ж. (гр.). Продължителен период от време, който се определя по някои типични явления и събития. Епохата на робството беше изработила унизителната за човечеството поговорка: преклонената глава сабя не сече. Вазов. Предисторическа епоха. || Разг. Време в миналото. Това беше епохата на най-радостните, на най-щастливите ни дни. Вазов. □ Правя, създавам епоха (книж.) — за важно събитие или дело, което характеризира определено време.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.