Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
ер
ера
ербап
ерг
ерген
ергенеене
ергенея
ергенлък
ергенски
ергенство
ергенувам
ергенуване
ерес
еретик
еретичен
еретически
еретичество
еретичка
ери
ерихонски
еркер
еров
ерозивен
ерозия
ерос
еротизъм
еротика
еротичен
еротически
ерудиция
еруптивен
ерупция
ерцхерцог
ерцхерцогиня

èрес, -та, мн. -и, ж. (гр.). Рел. Лъжливо учение от гледище на господстващата религия. Богомилската ерес беше най-разпространена между простия народ, понеже, при другото, богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар. Вазов. || Прен. Отклонение от приети като истина правила и норми.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.