Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
есаул
есе
есеист
есемес
есен
есенен
есенес
есенеска
есенник
есенница
есенция
есетра
есетров
ескадра
ескадрен
ескадрила
ескадрон
ескадронен
ескалатор
ескиз
ескимос
ескимоска
ескимоски
ескорт
ескортен
ескортирам
ескортиране
еснаф
еснафин
еснафски
еснафство
еснафщина
есперантист
есперантистка
есперанто
есперантски
естествен
естествено
естественоисторически
естественост
естество
естествознание
естествоизпитателен
естестественик
естестественичка
естет
естетизъм
естетика
естетичен
естетически
естетично
естетичност
естетка
естонец
естрада
естраден
естроген

èсен, -тà, мн. -и, ж. Едно от четирите годишни времена, което предхожда зимата. Ронят се в златната есен / лист подир лист от дървата. Вазов. И пак се върна есента, / мъглива, неприветна есен. П. П. Славейков. Есента беше започнала рано с мъгли и дъждове, оловното небе почти докосваше покривите на високите здания. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.