|
еснàф м. (араб.). 1. Събир. Истор. Сдружение на занаятчии от един и същи бранш в България през времето на Възраждането. Кожарски еснаф. Абаджийска еснаф. Бакърджийски еснаф. 2. Дребен занаятчия и стокопроизводител. 3. Пренебр. Човек с ограничени интереси, с тесен светоглед.
|