Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
есаул
есе
есеист
есемес
есен
есенен
есенес
есенеска
есенник
есенница
есенция
есетра
есетров
ескадра
ескадрен
ескадрила
ескадрон
ескадронен
ескалатор
ескиз
ескимос
ескимоска
ескимоски
ескорт
ескортен
ескортирам
ескортиране
еснаф
еснафин
еснафски
еснафство
еснафщина
есперантист
есперантистка
есперанто
есперантски
естествен
естествено
естественоисторически
естественост
естество
естествознание
естествоизпитателен
естестественик
естестественичка
естет
естетизъм
естетика
естетичен
естетически
естетично
естетичност
естетка
естонец
естрада
естраден
естроген

естèствен, -а, -о, прил. 1. Който произхожда от природата, който съществува в природата. Естествени богатства. Естествени цветя. Естествена граница. 2. Който е по природа такъв. Урвата над нея (реката), тъмна и намусена през нощта, добива полека-лека своя естествен зелен цвят. Вазов. Портрет в естествена величина. С естествен цвят на кожата (на лицето). 3. Който се извършва според законите на природата, без странична намеса; закономерен. Противоп. изкуствен. Естествен подбор. Естествено развитие. Естествена смърт. 4. Който е в съгласие с действителността; логичен, обикновен. Естествен извод. Естествен ход на нещата. 5. Непринуден, неподправен, вроден Естествено държание. Естествена поза. □ Естествена история — наука, която се занимава с описанието и класификацията на живата и мъртвата природа; естествознание, природознание. Естествена коприна — коприна, получена при източване пашкулите на копринената буба. Естествени науки — природни науки.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.