Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
есаул
есе
есеист
есемес
есен
есенен
есенес
есенеска
есенник
есенница
есенция
есетра
есетров
ескадра
ескадрен
ескадрила
ескадрон
ескадронен
ескалатор
ескиз
ескимос
ескимоска
ескимоски
ескорт
ескортен
ескортирам
ескортиране
еснаф
еснафин
еснафски
еснафство
еснафщина
есперантист
есперантистка
есперанто
есперантски
естествен
естествено
естественоисторически
естественост
естество
естествознание
естествоизпитателен
естестественик
естестественичка
естет
естетизъм
естетика
естетичен
естетически
естетично
естетичност
естетка
естонец
естрада
естраден
естроген

естèтика, мн. няма, ж. 1. Филос. Наука, която изучава творческата дейност на човека, същността на изкуството и определя критериите за прекрасното в художественото творчество, природата и живота. 2. Система от възгледи за изкуството, към която се придържа някой. 3. Разг. Добър вкус.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.