Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
етаж
етажен
етажерка
еталон
етамин
етаминен
етаминов
етап
етапен
етер
етерен
етеричен
етернит
етернитов
етика
етикет
етикетен
етикетирам
етикетиране
етикетировка
етикеция
етимолог
етимологичен
етимологически
етимология
етиология
етичен
етически
етично
етичност
етничен
етнически
етногенезис
етнограф
етнографичен
етнографически
етнография
етнографски
етнология
етнос
ето
етърва
етървин
етюд

èто частица. 1. За посочване на нещо, което се намира или става непосредствено пред лицето, което говори. Ето едно писмо, което вчера намерих на улицата. Вазов. Ето я Райка, че е тръгнала с дружки за хорото. Влайков. Ето гората се свършва и широка поляна се открива. Йовков. А из улицата шумна,... ето малката цветарка бърза от локал в локал. Смирненски. || За посочване при изреждане на предмети или действия. Ето я позицията на срещните баири, ето ги белите облачета в синьото небе. Л. Стоянов. Ето втора нива, ето ливада, угар — той спираше навсякъде и оглеждаше всичко. Елин Пелин. || За подчертаване на мисъл, с която се уточнява, определя друга, или за подчертаване на мисъл със заключителен характер. Предлагам ето какво: наказанието на Стефчов да се извърши в първия ден на революцията. Вазов. Ето в що се удавиха нашите горди надежди: кръв и пламъци! Вазов. Чак до късно през есента... ханът се пълнеше с хора и веселбите продължаваха непрекъснато... Ето това време беше най-неприятно за нас с дяда Гена. Йовков. Да знаеш да умираш — ето разковничето на победата. Вазов. 2. За усилване на други показателни частици. Ето на, днес — сряда — нямат училище и вижте какво са дигнали къщата на главата си. Вазов. Ето на, стопли ми човекът душата. Ст. Загорчинов. Ето ей там зад баира е нашето село. || В съчет. ето ти (ти тебе), ето че — за подчертаване на мисли, които изразяват нещо неочаквано за лицето, което говори. Брей, как се обърках, / и ето ти тебе / бесило. Вапцаров. Но ето че стадото се разбяга,... из храсталака с шум изскочи горският. Елин Пелин. 3. В съчет. с нареч. защо или съюза и образува сложни съюзи ето защо, и ето — за означаване на следствие или извод от предходната мисъл. Пуснали са някои глупав слух, че шътали харамии и тая година тъдява, по балкана... И ето светът се бои. Вазов. Времената са тежки, ето защо всички трябва да бъдат готови за жертви.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.