Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
етаж
етажен
етажерка
еталон
етамин
етаминен
етаминов
етап
етапен
етер
етерен
етеричен
етернит
етернитов
етика
етикет
етикетен
етикетирам
етикетиране
етикетировка
етикеция
етимолог
етимологичен
етимологически
етимология
етиология
етичен
етически
етично
етичност
етничен
етнически
етногенезис
етнограф
етнографичен
етнографически
етнография
етнографски
етнология
етнос
ето
етърва
етървин
етюд

етъ̀рва ж. Съпругата на един от братята спрямо съпругите на другите братя. А до онова време Стойчовица си живееше в село, живееше заедно с девер си и етърва си. Влайков. Спомняше си бай Илия как на времето не се погаждаха етървите — стрина Севета и братовата му жена. Кр. Григоров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.