е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
| ех
ехе
ехей
ехиден
ехидна
ехидно
ехо
ехтеж
ехтене
ехтя
|
ехѝден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. За усмивка, поглед — който изразява лукавство, злоба. Една ехидна усмивка мина по сухото му лице. Вазов. Той се изсмиваше високо, с глас зловещ и ехиден, който измъчваше нощната тишина като викът на кукумявка. Елин Пелин. || Рядко. За човек — лукав, коварен. Но ехидният хаджи Смион... прибърза и бутна с лакътя си учител Гатя. Вазов.
|