Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
ех
ехе
ехей
ехиден
ехидна
ехидно
ехо
ехтеж
ехтене
ехтя

ехтèж м. Продължителен, неравномерен тъп шум; ехтене, кънтеж. Потерята даде един страшен залп, последван от гороломен продължите лен ехтеж. Вазов. Задружният шум на дъжда, на реката и на улея пълнеше дола с гръмовен ехтеж. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.