Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жаба
жабешки
жабка
жабо
жабок
жабуняк
жабунясвам
жабунясване
жабурене
жабуркам
жабуркане
жабуря
жабясам
жабясвам
жабясване
жад
жаден
жаднея
жадно
жадност
жадувам
жадуване
жажда
жакардов
жакет
жакетче
жал
жалба
жалвам се
жалване
жалеен
жалеене
жалейка
жален
жалене
жалея
жалко
жално
жаловен
жаловит
жаловито
жаловно
жалон
жалост
жалостен
жалостив
жалостиво
жалостно
жалък
жаля
жаля се
жамбон
жандар
жандарм
жандармерийски
жандармерист
жандармерия
жанр
жанров
жар
жар-птица
жарава
жарвам
жарване
жаргон
жаргонен
жарене
жаркам
жарко
жарна
жарсе
жартиер
жарък
жаря
жасмин

жàба1 ж. Дребно земноводно животно с дълги задни крака, пригодени за подскачане. Далече откъм реката се носеше неспирното крякане на жабите. Елин Пелин. Всяка жаба да си знае гьола (локвата). Погов. □ Костена жаба (диал.) — костенурка.

жàба2 ж. Само в съчет. гръдна жаба (мед.) — вид сърдечна болест, съпроводена със задух. Angina pectoris. Костов повдигна след малко глава. Пристъпът на гръдната жаба беше преминал, но върху челото му блестяха ситни капчици пот. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.