|
жал неизм., ж. 1. Чувство на скръб; мъка, тъга. Стар овчар в гората свари / и свирня му е на жал. Вазов. Ако загина на война, / жал никого не ще попари. Дебелянов. 2. Съжаление, съчувствие, милост. Стреляйте! Ала те ще останат / и за всички без жал ще мъстят. Вес. Георгиев. □ Жал ми е — изпитвам мъка или съжаление; мъчно ми е. То от него човек няма да стане, ами мене за жена му, за Петра, ми е жал. Йовков. Става ми жал — домъчнява ми за някого, за нещо.
|