|
жàлък, -лка, -лко, мн. -лки, прил. 1. Който буди съжаление, състрадание; нещастен, окаян. Той неволно трепна, когато видя болезнения и жалък вид на Люцкана. Йовков. || Мизерен, незначителен, нищожен. Надя Николова вървеше по средата на улицата — мъничка, жалка, нищожна. Елин Пелин. Жалко съществуване. Жалко положение. 2. Който буди презрение, отвращение; презрян. За кое приказваш ти, жалък драскач? За звездата II степен ли? Туй ли е скъпият подарък за един поет? Ал. Константинов. „Кажи ми, жалко ти творение, / как се покачи тъй високо?“ / — „С пълзене!“ — извика / рогатата гадинка. Михайловски.
|