ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
| жвакам
жвакане
|
жвàкам, -аш, несв. Разг. 1. Прех. Дъвча шумно. А теленцето, което още няма зъби, налапа една зарзала, дълго я жвака... и я глътна с костилката. А. Каралийчев. Той жвакаше жилавото месо. 2. Непрех. При газене с обувки в рядка кал или във вода — издавам особен шум. Оквасен бях до кожа, краката ми жвакаха във вода в подгизналите обуща. Вазов.
|