жèзъл, -ът, -а, мн. жèзли, жèзъла (сл. ч.), м. Специално изработена и украсена тояга, носена от владетели, висши духовни лица, маршали като символ на власт, величие и заслуги. Царски жезъл. Владишки жезъл. □ Магически жезъл (остар.) — магическа пръчка. Борбата спря като по замахване на магически жезъл. Вазов.
|