|
желàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от желая. 2. Като прил. — а) Който силно се желае; очакван, любим. Тогаз, на твойто място / дружно / ще изградим, със много пот, / един живот / желан / и нужен. Вапцаров. Тя мислеше за един друг Павел, любящ, далечен и желан, когото тя като че ли никога не бе виждала. Елин Пелин. Спусни се нощ, желана нощ за отдих и забрава. Багряна. б) Какъвто трябва да бъде. Придавам желаната форма. Желани размери.
|