|
желèзен, желя̀зна, желя̀зно, мн. желèзни, прил. 1. Който е направен от желязо. Железните пръчки на прозореца бяха толкова гъсто, че даже и едно малко дете не би могло да влезе. Елин Пелин. Блага реч (дума) железни врата отваря. Погов. Железен обръч. Желязна каса. 2. Който съдържа желязо. Желязна руда. Желязна сплав. 3. Който е предназначен за работа с желязо. Желязна пила. 4. Прен. Силен, здрав, издръжлив; непреклонен. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и хвърлят се с песни в свирепата сеч. Вазов. Във всяка длан трепти корава, желязна воля на прогрес. Вапцаров. Желязна дисциплина. □ Железен път — път с релси за железница, железопътна линия.
|