Речник

жив, -а, -о, прил. 1. В който има живот, който живее, диша, съществува. Противоп. мъртъв. Не е убит,... в плен е, жив, инак щяхме да намерим трупа му. Стаматов. Жив човек нали е — иска да яде. Растението е жив организъм — то живее, размножава се и най-сетне умира. 2. Прен. Пълен с жизнена енергия; пъргав, подвижен, игрив. Добра, жизнерадостна, духовита, с темперамент жив, тя се бе оставила на природата си. Вазов. Детето е много живо и пъргаво. Жив ум. 3. Оживен, енергичен, деен. Изведнъж веселбата стана no-жива, по-непринудена и пo-сърдечна. Йовков. Много се спираха върху бунтовната песен, която пораждаше най-живи препирни. Вазов. Живо участие. Жив интерес. 4. Изразителен, занимателен. Живо описание. Жив разказ. 5. Истински, същински. Уф че люта била (ракията),... жив спирт, фу! Йовков. Сиромах човек — жив дявол! Погов. Граничарите... разбират кучешкия лай като жив език: те знаят кога е на дивеч и дори какъв е. Йовков. Жива действителност. 6. Ясен, ярък, очевиден. Обичам те, роден език, /... жив израз и клик / на мисъл, на блян, на дух пламен. Вазов. Изпитал много неволи и много нужди, живо свидетелство на които бяха хлътналите му гърди и без време прегърбената му фигура. Йовков. 7. Като същ. — жив човек. Уморените заспаха, / живите — те нека бдят. П. Р. Славейков. Онова, дето си е отишло, невясто Богданице, то си е отишло за реда —... а живото си иска своето. Влайков. □ Бъди (ми) жив и здрав! — благопожелание, благословия. Всичко живо (разг.) — а) Всички хора. Всичко живо в къщи се вдигнало на крака, трябва да се труди. Кр. Григоров. б) Всички живи същества. Благо пролетно слънце пече над село. Всичко живо се размърдало. Елин Пелин. Голо здраве, жива болест (погов.) — здрав човек без пари е същински болен. Да си жив и здрав! — благословия, благопожелание. Жива вода — в приказките: чудотворна вода, с която се възвръща живота на герой. Жива раздяла — тежка, мъчителна раздяла. Жива рана — незаздравяла рана. Жива стока (диал.) — добитък. Жив въглен (разг.) — неугаснал въглен. Жив да го оплачеш (разг.) — казва се за човек в окаяно състояние. Жив да си! (разг.) — при настоятелна молба: моля ти се. Жив език — а) Говорим език. б) Увлекателен, образен език. Жив инвентар — работен добитък. Живи цветя — откъснати и неизвехнали естествени цветя. Живо месо (разг.) — сурово месо. Живо тегло — за животно: премерено живо. Жив плет — плет от храсти на корен. Жив-умрял (разг.) — полумъртъв, полупримрял. Ни жив, ни умрял (разг.) — вцепенен от страх, вълнение и пр. Няма жива душа (няма жив човек) (разг.) — няма никой.