Речник

жѝво нареч. 1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично. Той тръгва да догони стадото си, усмихва се, крачи живо из високата трева. Йовков. Ехото из гората живо му се обади. Елин Пелин. Хлътналите му очи живо светеха из тъмните и дълбоки очни кладенци. Ст. Загорчинов. || Дейно. Взимам живо участие. || Много силно, дълбоко. После, с кои очи ще зине да каже на Мичовица, че тя... се тъй живо интересува за съдбата на Соколова. Вазов. Общото съчувствие, тъй живо до преди малко към Рада и Огнянова, сега охладня и се размеси с глухо неудоволствие. Вазов. 2. Оживено, с оживление. Рядкото събитие беше възбудило хората. Те излизаха край портите и живо коментираха. Хар. Русев. Той сякаш и не слушаше за какво тъй живо и от все сърце говори леля Гена. Влайков. || Много изразително, с въодушевление. Написано е живо, сбито и прави силно впечатление. П. П. Славейков. 3. Ярко, ясно. В ясните детски очи на Рада живо се отражаваха вълненията на душата ѝ. Вазов. Беше си внушил, че колкото по-живо си представи всичко, толкова по-леко ще го изживее. Ем. Станев. Образът на Славка се изпречи живо пред него и почна ред по ред да му напомня едно щастливо минало. Елин Пелин.