Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жив
живак
живачен
живеене
живеница
живеничав
живеничен
живеничък
живец
живея
живина
живинка
живителен
живичък
живо
живовляк
живопис
живописен
живописец
живописно
живописност
живороден
живост
живот
животворен
животворно
животворност
животец
животинка
животински
животинче
животно
животновъд
животновъден
животновъдка
животновъдство
животоописание
животопис
животописен
животописец
животрептящ
живуркам
живуркане
жигосам
жигосвам
жигосване
жизнен
жизнено
жизненоважен
жизненост
жизнерадост
жизнерадостен
жизнерадостно
жизнеспособен
жизнеспособно
жизнеспособност
жизнеутвърждаващ
жила
жилав
жилавина
жилавост
жилвам
жилване
жилене
жилест
жилетка
жилище
жилищен
жилка
жилна
жило
жиля
жирафа
житар
житарски
житарство
житейски
жител
жителка
жителство
житен
житие
житиен
житница
жито
житопроизводител
житопроизводителен
житопроизводство
жица
жичен

животвòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който дава живот, който укрепява; ободрителен, свеж. Пролет мила, животворни, / колко хубава си ти! В. Попович. Животворно слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя. Елин Пелин. Животворен планински въздух.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.