Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жив
живак
живачен
живеене
живеница
живеничав
живеничен
живеничък
живец
живея
живина
живинка
живителен
живичък
живо
живовляк
живопис
живописен
живописец
живописно
живописност
живороден
живост
живот
животворен
животворно
животворност
животец
животинка
животински
животинче
животно
животновъд
животновъден
животновъдка
животновъдство
животоописание
животопис
животописен
животописец
животрептящ
живуркам
живуркане
жигосам
жигосвам
жигосване
жизнен
жизнено
жизненоважен
жизненост
жизнерадост
жизнерадостен
жизнерадостно
жизнеспособен
жизнеспособно
жизнеспособност
жизнеутвърждаващ
жила
жилав
жилавина
жилавост
жилвам
жилване
жилене
жилест
жилетка
жилище
жилищен
жилка
жилна
жило
жиля
жирафа
житар
житарски
житарство
житейски
жител
жителка
жителство
житен
житие
житиен
житница
жито
житопроизводител
житопроизводителен
житопроизводство
жица
жичен

живòтец, мн. няма, м. 1. Ирон. Умал. от живот (във 2 знач.). Пази си животеца. 2. Дребно, незначително същество. Какво ли е туй нещо тука? — / извикал царя на въздуха. / А, виждам, охлюв! Игралото / на естеството, / животец в една черупка. Михайловски. □ Гледам си животеца (разг.) — пазя се, угаждам си.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.