Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жужа
жужене
жужукам
жужукане
жулвам
жулване
жулене
жулна
жуля
жумене
жумерка
жумешката
жумешком
жумя
жупан
жупанство
жупел
жур
жури
журнал
журналист
журналистика
журналистически
журналистка
журча
журчене

журчèне, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от журча. Журченето на пчелите и слабият шум на белостволите брези... пълнеха успокоената му душа с наслада. Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.