ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
| жълт
жълтеене
жълтеникав
жълтеница
жълтеничав
жълтея
жълтея се
жълтина
жълтица
жълтичък
жълто
жълто-зелен
жълто-червен
жълтурка
жълтурче
жълтък
жълтъчен
жълъд
жълъдов
жъна
жътва
жътвар
жътварка
жътварски
жътвен
|
жълт, -а, -о, прил. 1. Който има цвят на зряла дюля, лимон, восък. Нищо нямаше по нея освен тук-таме по някой глог и зелена трева изпъстрена с жълта иглика. Йовков. През каменните огради надничаха покрити с мъх жълти дюли. А. Каралийчев. || За човек — който е с болезнено бледен цвят на кожата. Лицето ѝ увехна и доби жълт, болничав цвят. Елин Пелин. Жълт и слаб, Върбан лежеше възнак. Йовков. Жълт като восък. Жълт като смин. 2. Като същ. ср. жълто (разг.) — жълт цвят или нещо с жълт цвят. □ Жълта преса — безпринципна, булевардна, сензационна преса. Жълтата гостенка — туберкулоза. Има жълто около устата (разг.) — за човек: съвсем млад, неопитен, незрял.
|