завъ̀ршък и завъ̀ршек, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. 1. Край. Към завършъка на разказа си... тя се е помъчила и да осмисли разказаното. П. П. Славейков. 2. Крайна сричка на дума; окончание. Еднообразие на стиха придават най-вече все еднаквите завършъци на отделните стихове. П. П. Славейков.
|