|
задълбочèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от задълбоча. Задълбочен в мислите си, Спас бързаше и не усети кога мина покрай общината. Йовков. 2. Като прил. — а) Който засяга същността на нещата. Задълбочен анализ. Задълбочени отговори. Задълбочени знания. б) Съсредоточен в нещо.
|