|
залю̀шквам, -аш, несв.; залю̀шкам, -аш, и залю̀шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. залю̀шнат, св., прех. Почвам да люшкам. Повя горнякът през полята, / залюшна дървесата — / и от настръхналите клони / листа увехнали орони. Яворов. Утринният вятър излезе и залюшка тихо клонете на буките. Вазов. залюшквам се, залюшкам се и залюшна се страд.
|