запàзвам, -аш, несв.; запàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пазя, не оставям някой или нещо да изчезне; увардвам. Запазвам си живота. || Правя нещо да остане в същия вид, да не се измени; съхранявам. Въпреки дълбоката си старост, той беше жилав и запазваше още сила, за да ходи без чужда помощ. Вазов. Стрина Венковица и туршии всякакви есен ще наложи, и пресол жълт като смин ще запази чак до жътва. Влайков. 2. Прен. Продължавам да притежавам, да обладавам нещо. Запазвам хладнокръвие. Запазвам присъствие на духа. Запазвам достойнството си. Запазвам спокойствие. Запазвам си правото. Запазвам си поданството. || Не нарушавам нещо. Запазвам равновесие. Запазвам приличие. Запазвам (пълен) ред. Запазвам тайна. Запазвам мълчание. 3. Предварително осигурявам право да се ползвам от нещо; заемам. Запазвам маса в ресторант. Местата в купето са запазени. 4. Прен. Защитавам, предпазвам. Припукаха пушки... Тя тичаше към него п простираше ръце, като да го запази. Йовков. Всички тия бърда наоколо... запазваха хубаво Юндол от ветровете. Вазов. Запазвам от дъжд. запазвам се, запазя се страд.
|