заплàшвам, -аш, несв.; заплàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Заявявам някому, че ще му сторя зло; заканвам се. Трябваше селяните... да го нахокат, да го заплашат, че ще го вържат а ще го дадат на заптиетата, за да дойде на себе си. Йовков. И честичко взе да я гълчи и да и се кара, особено когато е пиян, па взе да я заплашва с бой. Влайков. Заплашвам някого с убийство. 2. Само 3 л. Представям заплаха, опасност за някого; застрашавам. Когато ни заплашва война с турците от юг, не е умно да я извикваме и от север. Вазов. Измяна го тук призовала, / измяна заплашва го пак. Вазов. Голямо нещастие го заплашва. || Крия в себе си някаква опасност; вдъхвам опасения за нещо. Атмосферни влияния са изваяли по нея (стената от скали) високи островръхи обелиски, които сякаш на всеки час заплашват да се катурнат в пропастта. Вазов. Стената заплашва да падне.
|