засỳквам1, -аш, несв.; засỳча, -еш, мин. св. засỳках, св., прех. 1. Завивам нещо, като го усуквам. Единият му мустак си висеше надолу, но другия той час по час засукваше. Йовков. 2. Диал. Обикн. за ръкави на дреха и др. — запретвам. Хвърли тя понякогаш контоша си, засуче ръкавите си, накладе огъня. Каравелов. 3. Почвам да суча, да усуквам, да завивам.
засỳквам2, -аш, несв.; засỳча, -еш, мин. св. засỳках, св., прех. Почвам да бозая, да суча. Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина, / ... / По кажи какво да правя, / кат си ме, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа, турчин че бесней / над бащино ми огнище — / там, дето аз съм пораснал / и първо мляко засукал. Ботев.
|