затаèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от затая. 2. Като прил. — покрит, скрит, неизявен. Затаен страх. Затаена злоба. Затаена ревност. Затаена завист. □ Със затаен дъх — напрегнато, внимателно.