затекà, затечèш, мин. св. затèкох, св., непрех. Почвам да тека. Вън взе да вали дъжд. По замъглените стъкла на прозорците се чуха леки удари, затекоха вадички като сълзи. Йовков. || Обр. Тогава животът си затече със старата неволя и старата скръб. Йовков. И за младия човек затекоха неспокойни дни. Кр. Велков.
|